Wednesday, December 28, 2011

Ооо сладко бездействие...

Предполагам че все някога сте попадали в такова настроение, че да нямате желание да правите ниииииииищо. До толкова ви мързи, че сутрин нямате сили да си вдигнете задника от леглото, а и защо да го правите- то е толкова мекичко и топличко. А светът отвън е студен и гаден. Нямате желание да се захванете, с която и да е задача от списака ви, а понякога се стига до там, че даже нямате списък, просто защото ви мързи да си направите. Ейй тва мързела е голямо нещо. Ето какво има да каже и Свети Уики по въпроса:

Мързел е човешко предпочитание, при което отсъства желание за полагане на труд независимо, че човек физически е напълно способен да извършва определени дейности.

„Човешко предпочитание”. Хем съм съгласна с твърдението, хем не съм. В случая не предпочитам да ме мързи и да не правя нищо. Работата е там, че аз знам че имам да правя доста неща, но просто нямам вдъхновение. Не е като да търся причина, защо да го или да не го правя. Просто изобщо не искам да го правя. Ама пък ме гризе отвътре, че все пак трябва да бъде свършено. Кофти работа...

Не става въпрос за някакво рутинно домашно задължение, например „пусни прахусмокачка, измий чиниите” (макар че ако ме накарат в момента сигурно доста бих помрънкала по въпроса), тези неща все пак бих ги свършила, по простата причина че не изискват много мислене и задълбочаване във въпроса. Няма да мисля „ами сега, какъв препарат да използвам, колко от него да сложа, ами гъбичката каква да е, този цвят гъбичка отива ли си на препарата, ами ако препарата не мие както хората и не ми харесва как мирише, ами ако чиниите са много, тази тава не е ли прекалено голяма”..схванахте ми мисълта. Тук няма мислене- ставаш, хващаш гъбата и караш наред. Не, говаря за творчески мързел.

Имам работа- трябва да направя каталог на една дизайнерка. Не за първи път правя пободбо нещо, до сега съм правила различни интернет списание. Но просто в момента нямам муза, нямам вдъхновение, както вече казах. Не искам да мисля за това че трябва да създам поне 30-40 (ако не и повече) страници. Да отварям и затварям фотошопа, да отварям хиляди картинки и снимки, да ги преформям, да мисля дали си отиват с фона, дали шрифта е подходящ, не е ли прекалено изчистено, какъв размер да ги направя, да ги изрежа ли... главата ме заболява само при мисълта за всички тези дейности.

Обичам си работата. Така е, наистина. Има дни, в които с удоволствие бих седнала, за да направя рекламни банери за някой проект, да направя буктрейлър на предстояща книга. Обичам в почивните дни да извадя всичките си нещица и да си направя нов пръстен примерно, или да си измисля модел за някоя дреха, да направя някоя интересна декорация за вкъщи или нещо което съм видяла в интернет и ми е харесало. Така е, обичам да творя...обаче поняког ае толкова трудно. А мързелът изобщо не ми помага.

Айнщайн казва, че е безпредметно да се работи непрекъснато, човек трябва да спре и да има време да съзерцава природата и да мисли.

В леженето няма особенно мислене. Нито в целодневното гледане на сериали и проверяване на фейсбук и туитър за нещо ново. И все пак мързелът понякога може да е и полезно нещо. Не сме машини, не можем да работим по 24/7 без почивка, а и смятам че не е правилно, дори и да можехме. Ето защо най- откровенно заявявам- ако някога ви се отдадът 5 свободни минути- мързелувайте.

А ако мързела не иска да ви остави, това вече е проблем. А как да накарам моят мързел да си ходи и да започна да си върша работата...това вече е моят проблем.

Може би утрешният ден ще е по- хубав от днешният. Ще видим, а до тогава ще си почивам натопличко от леглото.

Keep it classy (even if you’re lazy)!

No comments:

Post a Comment

Thank you for visiting my blog! Feel free to leave me a comment! :)